Спортът и фотографията в моя живот

Спортен фотограф от София съм. Спорта ми е хоби от дете. По-специално футбола. Кое малко момче не обича футбола?

Фотография

Фотография

Независимо дали е живяло преди 1989-та година или в модерни времена. Независимо дали първите му преживявания във футбола са били на улицата пред блока, детското игрище зад същия този блок или пред монитора, играейки с любимия си клуб онлайн. Любовта ми към фотографията се появи в малко по-късен етап. В гимназиалните години. Тогава се завъртях около чичо ми, сватбен фотограф и той ме запали по нея.

Радоста в очите му когато правеше качествена семейна фотография нямаше как да се опише. Така стана, че вместо в спортно училище, влязох във фотографско. Лесно се запалих по снимането. Исках да стана професионален фотограф, точно като чичо ми. Той ми каза да се уча сувестно и да се отдам на фотографията и няма да съжелявам. Е, няма да отричам, че в един момент ми бе трудно да съвместявам учението с футбола, но полагах усилия. Както футбола така и фотографията за мен се описваха с една дума – страст. Зтова твърдо реших да ги съчетая. Не исках да изневерявам на нито едното от двете. След дипломирането си съдбата ми се усмихна и успях да си намеря работа в голям спортен вестник. Съдбата ме помилва и втори път. Още си спомням първата ми командировка.

Трябваше да помагам на имената в тази професия да отразят българското представяне на националите ни по футбол в САЩ през 1994. Онова незабравимо, американско лято. Самия факт, че отивам, като фотограф на световно по футбол бе достатачен з да пърхат пеперуди в стомаха ми. По това време никой не подозираше до какви висоти могат да стигнат момчетата на Димитър Пенев. Това бе моето бойно кръщение. Аз вече бях влюбен във фотографията. Тя ми даде това невероятно преживяване. Постепенно се ошлайфах. Така след време започнаха да ми поверяват различни двубой от Шампионска лига, Европейски първенства и каквото се сетите. Един от спомените, който ще помня докато съм жив бе финала от Шампионслката лига в Истанбул. Там където Ливърпул направи невероятен обрат срещу Милан. Спомените ми се допълват от невероятното преживяване да направя фотография на Андрей Шевченко и Стивън Джерард, специално за нашия вестник.

Съвета ми е всяко дете да следва мечтите си и да не се отказва. При мен всичко започна с един сватбен фотограф – чичо ми.

Получавай всички публикации на имейла си

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *